петък, 25 юли 2014 г.

Направи си сам - дървена кукла

Има ли по-ценна играчка от тази, която детето само си е направило. Вложения труд и старание, и придават неповторимост. От друга страна, намереното дърво, от което ще направи играчката си, внушава в него чувство на благодарност. „Какъв вид дърво е това, от къде идва, кой го е изрисувал така, може би приказни горски същества…“Все въпроси, които ще си зададе малкото дете, и които поддържат чувството на удивление от света, в който живее.
За нашето занимание подбрахме средно дебели клонки от бъз. Уникалното в този вид дърво е, кухината, която има в средата на клонките.
За да направим тези кукли, ни бяха необходими малки триони, дървени топчета и дървени шишове.



След като изрязаха малко парче от дървото, децата леко го загладиха с шкурка.





Следващата стъпка беше пробиване на дървото с дървения шиш.





Добре е главата да се уплътни с малка клечка или да се залепи, ние използвахме клечка.
От тук нататък всичко е въпрос на въображение. Дрехата на човечето може да е всякаква…







четвъртък, 24 юли 2014 г.

Група за игра - 24.07.2014 г.


На 24.07.2014 год. от 17.30 часа, ще се съберем отново на открито до шадравана на Жабките, този път, за да поговорим за ползите за децата от играчките, изработени от естествени материали, за сетивата на децата. Ще направим и малка дървена играчка. Заниманието е подходящо, както за малки деца, така и за по-големи. Може да си носите дървени топчета, малко парче плат или филц, шкурка. За тези, които не разполагат с необходимите материали, ще бъдат осигурени срещу 2 лв.

За информация и записване тел. 0889 699 058.

събота, 12 юли 2014 г.

Група за игра 09.07.2014 год.

И този път, хубавото лятно време отново предразполагаше за занимание на открито. Тъй като полетата около Стара Загора вече греят с хиляди малки слънца, които не откъсват поглед от слънцето, то и приказката ни е за един слънчоглед. Деца и родителите заедно помогнаха за да направим част от куклите за разказването и.

Слънчоглед


Две малки петлета вървели около оградата на стопанския двор и открили две семенца.
-       Ко-ко-ко!-казал Златния гребен - Скоро не съм ял и съм гладен.
И той изял едното семенце.
-       Ко-ко-ко! -казал Червения гребен-аз не съм гладен и искам да скрия някъде другото.
Той направил дупка до стената, поставил там семето и затрупал малката дупка с пръст. Скоро започнало да вали.
-       Ко-ко-ко! Засмял се Златния гребен, - твоето семенце ще се намокри. Виж как ти се криеш от дъжда.

Червения гребен не искал да отговори и решил да замълчи. Минали няколко месеца, те пораснали и станали красиви петли.

-       Ко-ко-ко! Извикал Златния гребен - аз изядох едно семенце, което намерих на полето. Жалко, че беше само едно и не ме насити.
-       Аз също отивам да хапна, усмихна се Червения гребен и се приближил до стената, където заровил семенцето.

Там бил пораснал голям и красив слънчоглед и вместо едно семенце, под него имало много, много нападали семена.
-       Елате! - извикал Червения гребен на пилетата, кокошките и патиците ... Той поканил всички да ядат семената на слънчогледа, имало достатъчно за всеки и дори останали.