събота, 6 септември 2014 г.

Изграждане на валдорфска общност


Автор: Robert Schiappacasse

Извадка от лекция представена на конференция на тема "Администрация във валдорските училища ", спонсорирана от AWSNA (Асоциация за валдорфски училища в Северна Америка) и Sunbridge College, 1995.

Валдорфските училища са общности, изградени от родители и учители, обединени заедно в името на техните деца, в които всеки човек участва с време, енергия, творчество и ресурси, за да отговори на нуждите на цялата общност.

От една гледна точка, родителите са основателите на валдорфските училища по целия свят. Те залагат доверието и парите си в учителите, които ще реализират целите на валдорфското образование при обучението на децата им.

Можем да се запитаме:
До каква степен родителите, както и валдорфските учители, са съоснователи на валдорфските училища? Изградените училища признават ли, че до голяма степен, за създаването, изграждането и успеха на валдорфското училище е еднакво важно участието на родителите? Може ли да се признае, че родителите също са "призовани" във валдорфската общност и че валдорфските училищата могат да съществуват ефективно само, когато родителите помагат, когато е нужно? Тази помощ, може ли да се изрази не само, когато доведат тяхното дете, но и когато предоставят техните таланти, опит и поглед върху живота на училището?

От друга страна родителите са защитна мембрана около училището. Чрез тях, училището има място в по-голямата гражданска общност. Обучението на родителите, е достойна и важна дейност, която учителите могат да използват, за да се създаде по-дълбоко разбиране на ценностите и намеренията на валдорфското образование. Но учителите, и администрацията също трябва да бъдат образовани от родителите: това, което те въвеждат в училищната среда може да бъде, не по-малко от жизненоважно значение, за съдбата на училището.

Всички валдорфски общности, изобилстват от признати или непризнати примери, за това, как родителите правят възможно валдорфското образование. Родителската общност, помага на училището да расте - в правните, гражданските, политическите, социалните и икономическите реалности, в които то съществува. Някои родители се включат в родителският съвет, в комисиите, или борда на директорите, докато други остават в периферията, помагайки самостоятелно.

Всички родители, които подкрепят Waldorf образование са "мечтатели" в съвременната ни култура. Може би най-добро описание за тях получих от един родител, на ученик в Shining Mountain Waldorf School, който веднъж сподели с мен, че ще бъде "покровител" - покровител на "изкуството на образованието". Това показва моя опит, че родителите признават, творческите способности и намерения на учителите. Те се събират заедно в групи, за да подпомагат работата на учителите на техните деца. Без тяхното покровителство, "изкуството на образованието" няма да бъде финансирано, и нашите учители ще бъдат подобни на гладуващи художници.
Родителите могат да бъдат много взискателни покровители наистина! Те често имат много високи очаквания и често идентифицират проблеми в процеса на работата, което е много досадно за „художника“. Учителите им казват, "Върнете се след няколко седмици, и ще видите как ще се развива Вашето дете." И когато нещата изглежда, че не се развиват, родителите задават трудни въпроси и техните опасения сочат към ситуации, които са проблематични, дори и проблеми в училището, за които е болезнено да се говори. Кой не би признал, че много, от проблемите в нашите училища са идентифицирани и  изправени заради изисквания от родителите?
Родителите са в действителност, наред с други неща, значителен орган на възприятие в рамките на и около нашите училища. Да се пренебрегне техният поглед на въпросите, които се отнасят до училището, означава да се злоупотреби с жизненоважен ресурс. Те имат важни възприятия за споделяне за почти всеки аспект на училищният живот - учениците, класовете, както и ефективността на учители, администрация и борда. Да подценяваме навлизането на родителите в организацията на нашите училища, да не успеем да подкрепим този значителен диалог в обществото, по изричен начин, означава да подкопаем основите на самото училище.
Може в нашите валдорфски училища да има истински партньорства между преподаватели, борда на директорите и родителите? Какво стои на този път? Диалогът с един човек е по-лесен от диалога с "Организация". Aко родителите не са готови "да се запознаят с училището" чрез активни действия, ще има много възможности за недоразумение. Работещи извънредно учители, администрация, както и борд, в съчетание с недостатъчни ресурси от време и пари, не дават възможност за добра организация. Необходими са повече срещи, между родителите и учителите, за да бъдат решавани проблемите.

Какво е решението? Насърчаване на родителите да станат част от решението на проблема с доброволчеството време, енергия и подкрепа за области, в които училището се нуждае от подкрепа.
От друга страна, борда и факултета трябва активно да подкрепя един силен и енергичен родител сдружение или родителски съвет чрез ясно установена роля в училището и чрез собственото им активно участие в такава родителска група.
В едно младо училище, е ясно, че училището всъщност се състои едно-към-едно от междуличностни взаимоотношения. Когато училището израства, става все по-трудно, да не бъде възприемано като организация. Помнейки, че организациите са в общата сума на взаимоотношенията между участниците, ние можем да попитаме: "Как може да се запази формата на училището и неговата организация, прозрачна за отношенията, които  във всеки един момент създаваме и поддържаме".
Трябва да бъде ясно, ние като едно училище се развиваме така, че всяка структура работи във връзка с другите, в своята жизненоважна сфера на дейност. Различните структури трябва да се насърчават, подкрепят, и да са благодарни на всички останали. Благодарността е най-доброто лекарство за заболяванията на нашия обществен живот. Ние никога не трябва да бъдем твърде заети, така че да нямаме време да даваме и получаваме благодарност.

Колкото повече сме в състояние да се интегрират родители, вътрешно и външно, в живота на нашите училища, толкова повече в училищата ще има топлина, живот, и светлина, както и сила, да растат.
Когато човек живее в общност, усеща все повече и повече, какво означава да живееш на прага на духовния свят. Какво означава това, да живееш на прага? Това означава, да изпитваш все по-съзнателно, че ние се "вижда". Ние виждаме нашите колеги и по този начин виждаме себе си в нова светлина. Ние опознаваме себе си както и другите, борим се с нашите слабости и с нашите недостатъци, като се опитваме да живеем според идеали, които просто са отвъд нашето разбиране. Това е себепознание, което трябва да бъде в състояние да работи ефективно с ученици, родители и нашите колеги. Без тази трезва самооценка и знание, ние все още не сме наясно, че нашите общества съществуват само защото се грижим задругите и, на свой ред, другите се грижат за нас.
С предизвикателството, пред който сме изправени в този критичен момент в нашето училищно движение, време е да споделим, като родители, учители и членове на Управителния съвет, как вътрешния живот може да поддържа здраво развитие на нашите общества.

Рудолф Щайнер, основател на Waldorf образование, ни даде един стих за създаване на здрав социален живот:

Здравословният социален живот е установен, когато
В огледалото на всяка човешка душа
Цялото общество намира своето отражение
И когато, в общността,
живее достойнството на всеки един.

Този стих оживява, когато той се присъедини към вътрешната медитативна дейност, когато ние се учим да си изградим образ за другите, с които работим в общността.
Това вътрешно изграждане на образи, един за друг може да послужи за укрепване на нашите общности, създавайки атмосфера на топлина и признателност, която ще подкрепи уникалността на всеки индивид в нашата училищна общност. Активната медитативна картина може да втъче свежи сили на разбиране и признаване между душа и душа.
Аз не твърдя, че това ще направи живота ни или нашата работа в името на учениците по-лесна или по-малко предизвикателна: това не е нашата цел. Нашата цел е да се намерят начини да работим заедно с помощта на духовния свят, така че нашите усилия ще бъдат плодотворни в живота на всеки ученик.
Колко добре интегрираме нашите училища в по-голямата общност? Дали сме твърде затворени? Познати ли сме? Ценени ли сме? Ценени ли сме достатъчно от нашите братя и сестри в частното образование? Правим ли училище, което допринася за полза и за по-голямата общност, в която живеем?
Колкото повече ние сме в състояние да се интегрират родители, вътрешно и външно, в живота на нашите училищата, толкова повече нашите училища ще имат топлина, живот и светлина, както и силата, да растат по здравословен начин в следващия век.

През учебната 2007-2008 година, факултетът на Heart to Hand School включи следния стих в седмичните си работни срещи.

A School Verse
Used at Cedar Springs Waldorf School (Placerville, CA)
May we strive together with good will
To form a community
Where the gifts of each one are acknowledged
And where each one does one’s best,
That the highest spiritual powers
May help us bring forth a school
Worthy of all children –
That they may learn to live and breathe
In spirit awareness,
Blessing the World with their deeds.