вторник, 16 декември 2014 г.

Да си валдорфски родител е удоволствие и отговорност




Жана Неделчева е художник и керамик, живее в Германия, децата и посещават Freie Waldorf Schule & Kindergarten Magdeburg. Тя е активен член на „Сдружение завалдорфска детска градина и училище-Стара Загора“ и помага, макар и от далеч, за да може скоро в родния и град Стара Загора, да има валдорфска детска градина и училище.

Как се срещна с валдорфската педагогика и какво те накара да я предпочетеш пред останалите алтернативни методи за образование?
Разбрах за валдорфските училища, когато дъщеря ми беше бебе, а сина ми на 3 години. За тези по-различни училища се споменаваше в една книга на Петър Дънов. Веднага ги проверих и се оказа, че недалеч от нас има такова. Тогава живеехме в Канада. За съжаление училището беше много скъпо. Все пак, след няколко години, често започнах да посещавам техни занятия за правене на кукли, сезонни базари и лекции за родители.

Разкажи на кратко за училището и детската градина на децата си
На нас ни отне пет години, докато децата ни бяха записани във валдорфска детска градина и училище в Германия. Тук има най- много такива училища в сравнение с останалите държави в света (над 300). Цените са най- достъпни, защото самата държава ги финансира с 80% от таксата. Първо ме впечатли броя на децата: около 100 за детската градина и около 500 за училището. 





На второ място архитектурата на сградата, на трето това, че си имат 2 овце в двора, зеленчукова градина и въобще много пространство за тичане, копаене, катерене, строене с дъски. На четвърто място, че всички деца са много подвижни и стройни. Храната там е само био вегетарианска. Имат пещ за хляб и я ползват на всички празници, които са много. Също стаите са много нестандартни, уютни и красиви. Децата са често в кръг и играят различни игри, напр. с пясъчни торбички в час по математика. И много други неща, които просто не могат да се изброят и които карат децата да не желаят да пропуснат и един ден от училище, дори, когато са болни.

Какво е да си родител на валдорфски възпитаници?
Да си валдорфски родител е удоволствие и отговорност. Вместо да гледат телевизия, децата са или навън, или пък плетат, рисуват, шият, строят, четат. Не бях плела от дете, но когато синът ми стана на 6-7 години прояви голям интерес към плетенето и трябваше отново да купя куки. Дъщеря ми беше готова за плетене с пръсти. Зимния сезон е много подходящ за подобни домашни занимания. Правим украси ползвайки естествени материали, малки куклички от жълъди или пък курабии. Когато времето се стопли децата са максимално часове навън. Често си нося хубава книга и почивам докато те се катерят или гонят. Сезоните сами ни подсказват подходящите занимания.
Миналата зима уших традиционната валдорфска кукла на дъщеря си. За нея тя е като истински, жив приятел и двете са неразделни. За рожденните и дни ни стана традиция да купувам коприна и да и шия рокля за принцеса. Разказването, измислянето и четенето на книжки е друга дълга история. Понякога разказвам приказката с кукли, които съм направила аз. Валдорфският родител често е много отдаден на децата си, харесва и цени времето прекарано с тях, чете и се усъвършенства непрекъснато.




Към валдорфските училища и детски градини често се организират обучения за родители с теоретични и практически занимания, напр. как да се разказват приказки. Така се изгражда една хармонична среда за детето, тъй като елементи от валдорфската педагогика то открива и в домашната среда.

Какъв е валдорфския учител през твоите очи?
Бях силно впечатлена от учителките във валдорфската детска градината на дъщеря ми още първият и ден там. Позволиха ми първите 2 дена да бъда до нея. Все пак току що бяхме пристигнали от Канада. Когато говорят на децата, гласът им беше мек, спокоен и равен. По всичко си личеше, че са личности, които много държат на усъвършенстването си и на задълбоченото познаване на децата. Когато дойде време за игри с пръсти, двете учителки започват да свирят много тихо на различни музикални инструменти.


Децата сядат по столчетата и се напрягат да чуят музиката, изведнъж става тихо...това е момента, когато учителката започва игрите с пръсти и децата я следват. Храненето е ритуал, които започва със свещ и благодарност. Учителката пита, кой колко ядене иска и първо сипва по малко, понякога по лъжица. Когато на детето му хареса може и 3 пъти да му напълни купата. Някои деца пък се наяждат и с половин купичка. Накрая няма останало ядене в купите, децата се учат да преценят кой колко може да изяде. Когато са 1-ви клас си сипват вече сами по същия начин. Учителите във валдорфките училища работят неспирно и са постоянен пример за подражание. За всяка сутрин има определено занимание. Рано във вторник, учителката реже плодове за закуската на децата в 9 часа и които има желание се присъединява с малко ножче и дъска за рязане. Сряда сутрин е времето за акварел с трите основни цвята. На дървената маса има подложки и листи за рисуване, които реши се включва в заниманието, в което учителката е като вдъхновение и помага на децата да се фокусират. В четвъртък се месят питки от брашно, което е ръчно смляно в детската градина, питките се ядат за закуска или обяд от децата. Тези занимания продължават и в училището, но вече с участието на всички деца от класа. Сервирането и отсервирането е работа на децата още от детската градина.

Как родителите участват в живота на училището?
Родителите, както и учителите са много активни в организацията на празниците и почистването на училището. Всяко семейство участва с 20 часа доброволен труд за учебна година. Ако случайно не може, тогава се заплаща допълнителна такса. Бях на есенното почистване и да си призная доста се поизморих :) На мен се падна да мия няколко големи прозореца, а после да събирам с гребло падналите листа от дърветата в продължение на 5 часа. Доста от бащите работеха с дърводелски машини (като шлайф и др.)за да ремонтират дървените скамейки и маси. Работиха много по двора, всякаква градинарска работа. Бяхме около 300 - 400 души. Към училището има също родителски съвет, които се занимава с проекта по разрастването на училището. Сега са 500 деца и се строят още 2 сгради за да може да се увеличи бройката на 600 ученика. Последните 3 години училището има по две паралелки от 1, 2 и 3-ти клас. Родителите подпомагат поне с 50% организацията на всеки един от празниците, а те във валдорфските училища са много. В деня на Свети Мартин имаше прекрасно шествие около училището с факли и латерни. Отпред ни водеше истински конник. После всички - родителите, деца и учители, бяхме край огньовете в двора.



Сега сме в навечерието на Рождество, как отбелязват този празник във валдорфското училище и градина на децата ти?
За празниците по Коледа в детската градина и училището, родителите имаха групи и всяка седмица се събираха, за да подготвят коледни венци за масата или за вратата, звезди за прозорците, свещници и др. за коледния базар.




 
Които нямаше възможност да дойде, трябваше да донесе нещо направено в къщи. Всички приходи от базара, са за училището и градината. На базара се продаваха и много неща изработени от децата от 3 до 12 клас. На празника храната се продаваше основно от ученици между 8-ми – 10-ти клас и родителите.




В много от стаите в училището имаше работилници - правене на свещи, дялкане на камъни, изработване на играчки за елха от филц и жълъди, сгъване на триизмерни звезди от пергаментова хартия и др. Всички занимания по стаите се координираха от родители. На всеки час по двама и така се сменяха до края на празника. Вчера беше коледния концерт, на който участваха деца с музикални изпълнения, а също и всички учители. За мен беше голяма изненада, че четири коледни песни, бяха изпълнени от хор на преподавателите в училището.


Изпълненията бяха акапелни и предизвикаха у мен респект, както и резонния въпрос, колко време са отделили учителите, за да се подготвят толкова добре. Това беше пореден пример, за всеотдайността и любовта, с която работят валдорфските учители и колко много труд полагат, за да бъдат добър пример за подражание на учениците си.

Какво според теб, затруднява създаването на валдорфски училища и детски градини във България?
Смятам че мнозинството от хората във България за сега са твърде пасивни и рядко са склонни да проявяват идеализъм, както желание да отделят от почивката си, за да подкрепят някаква идея, колкото и хубава да е тя. Формирането на общност от родители и учители, заинтересовани и желаещи да работят за създаването на валдорфско училище или детска градина е първото и едно от най-важните условия, гарантиращо успеха на това начинание. От друга страна, може би няма достатъчно литература преведена на български, както и филми за Рудолф Щайнер и валдорфската педагогика. Масовата култура е друга голяма пречка. Детските книжки с непропорционални и агресивни рисунки са навсякъде из българските книжарници и родителите почти не могат да намерят ново издание с ръчно рисувани илюстрации или ръчно изработени дървени играчки, вместо пластмасовите Дисни герои от филмите. Предлагането често определя и търсенето, особено ако е добре рекламирано. И накрая, липсата до момента на законова възможност да се преподават алтернативни образователни методи във България.
Все пак последните 5-6 години има все повече млади хора , които се завръщат на село или пък са като цяло отворени за духовното и отговорни за бъдещето хора. Създаването на валдорфски инициативи във България е знак, че има готови хора. България е страна с много мистика и духовен потенциал. Вярвам, че и българчетата скоро ще са част от валдорфският импулс. Най-хубавото е,че всички училища по света са свързани и си помагат. В 11-ти клас традиционно, децата ходят за няколко месеца във валдорфско училище в друга държава и са настанени във валдорфски семейства. Смятам, че децата - възпитаници на валдорфски училища имат потенциал да направят света едно по-красиво и по-хармонично място.

Снимки Жана Неделчева
Въпросите зададе Наталия Дончева

Няма коментари:

Публикуване на коментар