събота, 12 юли 2014 г.

Група за игра 09.07.2014 год.

И този път, хубавото лятно време отново предразполагаше за занимание на открито. Тъй като полетата около Стара Загора вече греят с хиляди малки слънца, които не откъсват поглед от слънцето, то и приказката ни е за един слънчоглед. Деца и родителите заедно помогнаха за да направим част от куклите за разказването и.

Слънчоглед


Две малки петлета вървели около оградата на стопанския двор и открили две семенца.
-       Ко-ко-ко!-казал Златния гребен - Скоро не съм ял и съм гладен.
И той изял едното семенце.
-       Ко-ко-ко! -казал Червения гребен-аз не съм гладен и искам да скрия някъде другото.
Той направил дупка до стената, поставил там семето и затрупал малката дупка с пръст. Скоро започнало да вали.
-       Ко-ко-ко! Засмял се Златния гребен, - твоето семенце ще се намокри. Виж как ти се криеш от дъжда.

Червения гребен не искал да отговори и решил да замълчи. Минали няколко месеца, те пораснали и станали красиви петли.

-       Ко-ко-ко! Извикал Златния гребен - аз изядох едно семенце, което намерих на полето. Жалко, че беше само едно и не ме насити.
-       Аз също отивам да хапна, усмихна се Червения гребен и се приближил до стената, където заровил семенцето.

Там бил пораснал голям и красив слънчоглед и вместо едно семенце, под него имало много, много нападали семена.
-       Елате! - извикал Червения гребен на пилетата, кокошките и патиците ... Той поканил всички да ядат семената на слънчогледа, имало достатъчно за всеки и дори останали.