сряда, 19 октомври 2016 г.

Възрожденския импулс в новото образование


 
Днес е един щастлив ден за мен. Част от оборудването за нашето училище, което доскоро беше на склад, след напускането на къщата в с. Хрищени, вече е в новата сграда. Надяваме се в тази къща скоро да тичат много щастливи деца; да се чува музика от флейти, а по стените да има красиви детски рисунки. Подреждайки част от обзавеждането и играчките, които не бях виждала повече от половин година, в мен нахлуват толкова приятни спомени. Всичко е минало през ръцете и сърцето на шепата хора, повярвали, че са в състояние да превърнат една мечта в действителност. И, няма как да не е оставило по нещо там. Да изпиташ радостта да направиш училище за децата си е било привилегия, която са могли да изпитат възрожденците. Днес ние ги сочим с пръст, честваме ги като будители и помним имената им. Можем ли, обаче, сега да се обединим и да направим училище, така както са го правили те, преди 150 – 200 години? Можем ли да забравим ежедневните си грижи и да се съберем в името на един идеал – нещо над ежедневието ни?
Един ден, преди около 4 години, стояхме, със синовете ми в двора на близкото до дома ни училище. Там понякога караха колело, защото беше оградено, безопасно, нямаше коли, а и децата бяха още във ваканция, и дворът беше пуст. Гледката не ми харесваше: изпочупени стари плочки, дупките между някои от които бяха запълнени с цимент. Вратата беше метална – от някаква ръждясала ламарина, прозорците с решетки – всичко изглеждаше жалко, студено, мрачно. Над входната врата имаше надпис „Напред науката е слънце!“…Тази гледка ме върна в моето детство. Тогава не това, а друго училище, което вече изглежда по същия начин, беше току що построено, чисто и хубаво. Нямаше решетки по прозорците, но аз и досега чувствам точно тази пустота, която „крещи” от гледката, а другата е някъде, безмълвно свряла се в душата ми, и засенчва всеки училищен спомен. Тънкото гласче на големия ми син, прекъсна мислите ми…„ Мамо, хубаво ли е на училище?“ – питаше той и ме гледаше с един чист поглед, с едни, широко отворени, любопитни очи, в които прозираше леко напрежение. Той вече знаеше, че когато порасне, ще ходи на училище. Може би, гледката и на него не е харесала, и се е питал: – А, как ли е вътре, зад решетките, зад ръждясалата врата? Какво да му кажа? Отново се върнах в спомените си в моето детство, за да открия там отговора…Чаках с такова нетърпение първия учебен ден, а след него с двойно по-голямо нетърпение звънеца за края на учебните часове, или ваканциите…Усещах, че детето ми ме наблюдава и в погледа му се чете едно упорито очакване. Колкото повече се бавя с отговора, толкова повече става безсмислено да отговарям, защото той, невръстният ми син се досеща, какво премълчавам…


Днес, няколко години по-късно, се връщам към този спомен. Какво се е променило? В училищата – почти нищо. Повечето вече нямат счупени прозорци – те са оправени по европейски проекти. Някои нямат и решетки на вратите, но онези – другите решетки, които прорастват вътре в децата и остават там загнездени, сраснали завинаги – те са още по-здрави. Промяната в мен, обаче, е голяма. За тези няколко години, минали от въпроса на сина ми, аз се опитах да намеря алтернатива на образование, което да даде на децата ми чувството за необятност и простор. Открих тази педагогическа система, и тя е вдъхновяваща, както за децата, така и за родителите. Това вдъхновение за родителите идва от това, че вътре в душата си могат да усетят падането на стената, която ги е разделяла със самите тях. Вече могат да се почувстват цялостни. Не е необходимо непрекъснато да се оглеждат край себе си, за да определят къде да вървят, спрямо това къде са останалите. Сега вече могат да гледат само вътре в сърцето си, и там да намират всички отговори. Чрез валдорфската педагогика открих, че мога. Открих, че въображението е оня неизчерпаем извор, от който винаги мога да греба с пълни шепи; открих природата около мен, с всичките и прекрасни промени през сезоните, и всичко това ме накара да се чувствам цялостна, щастлива и свободна.
За децата е още по-лесно. Те знаят кои са – само им се дава възможност да го проявят и в тях никога да не започне изграждането на стени, защото какво по страшно от това да загубиш себе си, та и да си опознал всичко останало, дори и в най-ранна възраст! Когато човек открие себе си, отваря и онази врата с неподозирана вътрешна сила, която го тласка да върви по неотъпкани пътеки. Какво значение има, когато знаеш няколко учебника наизуст, ако не знаеш кой си ти и какво ти искаш!
Все по-често мисля за създаването на валдорфските училища като за импулс, подобен на този, съпътствал създаването на възрожденските школа́ в България. Живеем във време, в което започваме да проглеждаме за недостатъците в социалния ред, но следващата стъпка е да преведем от думи в дела нашия морален импулс за промяна. Валдорфските училища не се създават, за да бъдат печеливш бизнес. Те се създават от вдъхновени хора, които жертват много време, труд и лични средства, за да създадат нещо по-добро за обществото, за най-милото на всички – децата – не за себе си. За създателите остава, обаче, най-голямата отплата – възможността да горят вътре в една благородна кауза. Да са с мислите и делата си там, да преживяват радостта да създават, да допринасят не за себе си, а за децата. За да може, когато преминат обучение във валдорфско училище, да си спомнят часовете, учителите и процеса на учене с трепет и вълнение, а не любимия им предмет да бъде междучасието, а най-забележителното от училище да са училищни истории, нямащи нищо общо с науката. За такова училище мечтая и такова училище наричам УЧИЛИЩЕ. Другото няма да коментирам тук.


За времето, откакто вървя по тази пътека, срещнах много хора – повечето от тях вдигаха палеца си нагоре и пожелаваха успех, други бяха заети… Имаше, обаче, и такива, у които имаше от онзи плам на българите възрожденци. Тези, последните, са ме вдъхновявали. Заради тях си е струвало да се върви този път, тях съм търсила винаги. Тези хора са живите – тези, които са във връзка със себе си, и те могат да дадат тласък на всяко добро начинание. Те знаят кое може да почака, кое е важно, и кое трябва да се свърши сега. Те намират как да помогнат, дори когато нямат време или пари, защото начин винаги има, само да го търсиш.
Шепа хора се събрахме с една мечта. Мислехме, че ще бъде по-лесно, но пътят се оказа по-дълъг и по-труден. Въпреки това, винаги съм смятала, че това са най-пълноценните години от живота ми. Започнахме с една мечта – днес стоим в прясно боядисаните стаи и подреждаме мебелите, които сме направили с внимание към всеки детайл. Усещането е невероятно! Раждането на училище е сходно с раждането на дете. И то като детето има нужда от хора, които да го обичат и обгрижват внимателно дълги години. Има нужда от това да бъде в мислите на общността.
Надявам се, тези редове да са дочетени докрая от такива хора, които могат да изпитат това вълнение и искат да оцветят живота си с него. Надявам се, такива хора да се свържат с нас и да предложат помощ в раждането на едно ново училище. Малките жестове могат да имат огромен ефект, когато са направени намясто.
Наталия Дончева – председател на СНЦ „Сдружение за валдорфска детска градина и училище – Стара Загора“
За връзка с нас:
new_waldorf_sz@yahoo.com
new-waldorf-sz.blogspot.bg

понеделник, 22 август 2016 г.

Семинар с Йоханес Елдерхорст в гр. Стара Загора 2016 год.


Скъпи приятели,
Щастливи сме да Ви съобщим, че в гр. Ст. Загора ще гостува за една седмица, от 24.08.2016 год., Йоханес Елдерхорст - валдорфски лечебен педагог от училище "Рудолф Щайнер" в Ленцбург, Щвейцария. Той е дългогодишен приятел на валдорфските инициативи в България.

Програмата за семинара с Йоханес Елдерхорст включва:
Педагогически семинарни занимания за учители, които ще се провеждат всеки ден от 24.08 до 29.08.2016 год. от 14.30 до 16.30 часа в кв. Железник, ул. „Венера“ 6 - сградата на Братския салон в Ст. Загора.
Лице за контакти: Валентина Тодорина - 0883346117
Публични вечерни лекции за родители, учители и всички, за които темите представляват интерес.
Лекциите ще се проведат в залата на Сдружение „Самаряни, Стара Загора – Комплекс за социални услуги за деца и семейства“, в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 205.Тел. За контакти: 042/ 660 328; 0888130 739

Програма на вечерните лекции

24.08.2016 год. / сряда/
Динамика на видимото и невидимото във валдорфската педагогика„
Лектор: Валентина Тодорина – валдорфски педагог
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


25.08.2016 год./четвъртък/
Жизнените сили на децата. Развитие на сетивата.“
Лектор:Йоханес Елдерхорст – валдорфски лечебен педагог от Щвейцария
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


26.08.2016 год. / петък/
Ръчната работа във валдорфския учебен план – практическо занимание за работа с вълна.
Водещ: Деница Запрянова – Костова – валдорфски педагог
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа


29.08.2016 год. /понеделник/
Холистичен поглед върху ускореното детско развитие – причини и последици“
Лектор: д-р Донко Дончев
Място: ул. „Христо Ботев“ 205
Начало: 18.00 часа

четвъртък, 11 август 2016 г.

Gemeinsam für einen neuen Beginn

Liebe Freunde,

die meisten von Euch wissen Bescheid, dass wir seit dem letzten Sommer ein Haus im Dorf Hrishteni zu verwenden begannen.
Als wir zum ersten Mal das Haus gesehen haben, sah es gar nicht wie aus unseren Träumen, jedoch haben wir eine Gelegenheit gesehen, darin unsere Inspiration und Liebe hineinzulegen.
Ohne jegliche Hilfe von außen, ausschließlich dank der Spenden der Eltern, der eingesetzten persönlichen Arbeit von nicht mehr als 5 Menschen und die von uns durchgeführte Märkte haben wir für 6 Monate geschafft einen Teil der künftigen Waldorfschule in Stara Zagora zu verwirklichen.
Wir haben gedacht, dass uns noch ein bisschen bleibt, um alles zu Ende zu bringen. Wir haben davon geträumt wie die Kinder von Stara Zagora, die Eltern, welchen dieses pädagogisches Konzept gefällt, einen Zugang dazu nämlich, an diesem Ort haben, jedoch hat sich alles in einem Augenblick geändert.
Das Haus, das zum Verkauf stand, jedoch man dafür immer noch keinen Käufer fand, ist schon verkauft. Wir müssen bis zum 20.03. einen neuen Ort für unsere Tätigkeit finden...
Nach der ursprünglich aufgekommene Gefühle wie Mitleid und Trauer, dass etwas mit so viel Liebe geschafft wurde, und zerstört wird, noch bevor es zu funktionieren beginnt, haben wir große Freude, Glauben und Hoffnung empfunden.
Die Frage „Warum passiert das...? hat ihre beste Antwort gefunden. Jetzt sehen wir im Verkauf die Gelegenheit, neue Kräfte in die Arbeit zur Gründung einer Waldorfschule in Stara Zagora einzusetzen – die Kräfte der Gemeinschaft, die die Schule gemeinsam aufbauen wird.
Alles, was wir bis zu diesem Zeitpunkt gemacht haben, war eine Übung, was für die Zukunft bevorsteht. 


„Wir schaffen es, nur wenn wir uns über den Alltag erheben und die Gründung dieser Art der Schulen als eine die gesamte Weltordnung betreffende Feierhandlung´sehen.“
/Rudolf Steiner/

Der Grundstein dazu wurde gelegt, der Weg kann lang oder kurz sein, es hängt von uns ab. 


Jetzt mehr als je zuvor brauchen wir die Unterstützung von jedem, der uns in einer der folgenden Tätigkeiten helfen könnte:

  • Einen neuen Raum in Stara Zagora oder in den naheliegenden Dörfern finden, es wäre wünschenswert, dass dazu ein Hof vorhanden ist, in welchen die Kinder spielen können. Da die Vereinigung als gemeinnützige Organisation eingetragen ist, könnten wir hohe Mieten nicht zahlen, somit würden wir uns freuen, wenn uns ein Haus gegen Bewirtschaftung und Wartung zur Verfügung gestellt wird.
  • Ein angemessenes Grundstück in Stara Zagora oder in den naheliegenden Dörfern finden / kaufen oder als Schenkung erhalten/, auf welchem wir das Gebäude der künftigen Waldorfschule errichten können.
  • Wir bewillkommen jegliche Idee sowie die Leute, die sich für unsere Tätigkeit interessieren.
Kontaktieren Sie uns und unterstützen Sie uns, gemeinsam schaffen wir, den Kindern von Stara Zagora und der Umgebung viel mehr zu geben, als wir jetzt gezwungen sind hinter uns zu lassen.


Wir freuen uns auf Ihr Entgegenkommen und Ihre Hilfe.


Kontakt mit uns:  

E-mail: new_waldorf_sz@yahoo.com



















понеделник, 29 февруари 2016 г.

Заедно за ново начало

Скъпи приятели,

Повечето от Вас знаят, че от миналото лято, започнахме да ползваме къща в с. Хрищени.
Когато видяхме за първи път къщата, тя съвсем не изглеждаше като излязла то мечтите ни, но ние видяхме възможност да вложим в нея вдъхновението и любовта си.
Без никаква външна помощ, само с дарения от родители, вложен личен труд на не повече от 5 човека и базарите, които направихме, успяхме за 6 месеца да материализираме част от бъдещото валдорфско училище в Стара Загора.
Мислехме, че ни остава малко, за да завършим. Мечтаехме как децата от Стара Загора, родителите, на които харесват тази педагогика, ще могат да се докоснат до нея именно тук, на това място, но всичко се промени в един миг.
Къщата, която беше обявена за продажба, но все не се намираше купувач, вече е продадена. Имаме срок до 20.03. да намерим ново място за нашата дейност...
След първоначално възникналите чувства на съжаление и тъга, че нещо, което е направено с толкова любов, ще бъде развалено преди да е започнало да функционира, изпитахме голяма радост, вяра и надежда.
Въпросът „Защо се случва, това...?, намери най-хубавият отговор. Сега в продажбата виждаме възможността, да бъдат внесени нови сили в работата за създаване на валдорфско училище в Стара Загора. - силите на общността, която ще изгради училището заедно.
Всичко, което направихме до момента, беше едно упражнение, за това което предстои.

„Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред“

/Р. Щайнер/

Началото е поставено, пътят може да бъде дълъг или кратък – от нас зависи.

Сега повече от всякога имаме нужда от подкрепата на всеки, който би могъл да помогне в някоя от следните дейности:
  • намиране на ново помещение в Стара Загора или близките села, към което е желателно да има двор, където да играят децата. Тъй като сдружението е регистрирано да извършва нестопанска дейност в обществена полза, не бихме могли да плащаме високи наеми, и ще се радваме ако ни бъде предоставена къща срещу стопанисване и поддръжка.
  • Намиране / закупуване или дарение/ на подходящ парцел в Стара Загора или близките села, където да можем да построим сградата на бъдещото валдорфско училище.
  • Всякакви идеи са добре дошли, както и хората които се вълнуват от това, което правим.
    Търсете ни и бъдете с нас, заедно ще успеем да дадем на децата от Стара Загора и околността много повече от това, което сега се налага да оставим зад гърба си.
Ще се радваме на Вашата отзивчивост да помогнете. 

За контакти с нас: 0888130739, 042622441
E-mail: new_waldorf_sz@yahoo.com















Столчетата са с различна височина за да са удобни, както за малките, така и за по-големите.



Част от зеленчуковата градина, която децата засяха още есента. На преден план лимец, след него спанак, маруля, чесън, лук и моркови.