понеделник, 13 февруари 2017 г.

Нека има музика: Музикалното образование във валдорфското училище, 1-8 клас (преведена от RENEWAL Magazine)

Автор: Andrea Lyman


I. Първа част

Музиката е важен елемент на валдорфската учебна програма. Според Рудолф Щайнер, човекът е музикално същество. А, музицирането е важно за преживяването на това какво е целият човек. Музиката във валдорфската програма събужда и подхранва дълбокия вътрешен живот на детето.
Както обучителният главен урок следва много специфични етапи на детското развитие, така и музикалната програма също го прави. Ангажирайки душевните активности на мисленето, чувстването и волята на детето, изследването и преживяването на различните елементи в музиката възбужда и култивира силите, необходими за преодоляването на предизвикателствата в света с ентусиазъм и увереност.
Музикалната учебна програма във всяко валдорфско училище отразява специфичните умения, таланти и интереси на класния ръководител и на музикалния педагог. Размерът и конфигурацията на училищната сграда, броя на учениците и възможностите за финансиране също играят роля. Всяко училище разбира музиката като необходимост и значимост за цялостния валдорфски опит.
Това, което следва, е общ преглед на валдорфската музикална учебна програма. То накратко описва музикалните дейности във всеки клас през погледа на разбирането за развитието на детето, което дава валдорфското възпитание.
В ранните класове валдорфското музикално възпитание може да изглежда доста различно  от традиционното музикално обучение. Не е очевидно, че децата придобиват музикални способности. Те все още не четат традиционно нотиране и не прекарват времето в строг ритъм. В преподаването на музика, както и в цялата валдорфска педагогика, се обръща внимание на значимостта подходящото нещо да се дава в подходящо време.

Пеенето е част от дневния живот на всеки валдорфски ученик. 

Първи клас
Първокласникът, например, се намира в определен момент от своята еволюция като човешко същество. Това, което му се дава като музикален опит трябва да резонира с етапа от неговото развитие. Малкото дете не преживява музиката както възрастния човек. То все още живее музикално в свят на звуци, тонове и ритъм, които, както досега, са неоформени и недиференцирани. Учителят трябва да подбере и даде на детето нещо подходящо, и да го поднесе с почитание, въображение и ентусиазъм. Целта не е просто да преподаваме пеене или свирене на инструмент, но да събудим душевни сили.
Шест- или седемгодишното дете, още свежо от духовния свят, едва започва своето развитие като човешко същество. То е „незавършено“ и сега се отваря за околната среда. То преживява музиката като обгръщаща,, проникваща сила и чувства как музиката по-скоро „пее мен“, отколкото „аз пея музиката“. Пеейки свободно в настроението на петицата - пентатоничната мелодия, която използва отворени интервали на петицата, движейки се около централния тон ла – носи това качество на плавност и незавършеност, което е подходящо за първокласниците.
Разнообразие от инструментално звучене се използва за „тонов цвят“ и само като настроение - не за да акомпанира пеенето с хармония от ритми. Децата пеят песни за природата, сезоните и магическия свят на елфите, гномите и феите. Движене, танци и игри с песни насочва качествата на вдишване и на издишване, които се стремим да обгрижим както на физически, така и на душевен план.
В повечето училища първокласниците най-напред се учат да свирят на „интервалната“ флейта на Choroi и след това на пентатоничната флейта. Тези прости дървени флейти притежават само онези тонове от нотната стълбица, които правят по-големи, отворени интервали. Често лирата се въвежда в първи клас. Широко се използват импровизационни игри и дейности, и - преди всичко, култивира се опит от „слушането“.

Втори клас
Тук музиката продължава да присъства, като извиква на преден план чувствения живот на детето. Музикалното „настроение на петицата“ постепенно се замества от по-чисти пентатонични мелодии. В края на втори клас има песни с определен тонов завършек – пентатоничен сол-мажор и пентатоничен ми-минор. Песните са за природата и сезоните, както и за светци, герои и легендарни характери, които децата срещат в епохите и главния си урок.
Тази пентатонична пролетна песен е подходяща песен за края на втори клас. Тя е от книжката с овчарски песни, от Елизабет Лебрет, издадена от асоциацията на валдорфските училища в Онтарио.

Работата с пентатоничните флейта и лира продължава, както и развитието на душевното „дишане“ . Второкласниците изследват противоположностите и контрастите в музиката; слушане и музициране, високи и ниски тонове, силни и леки, бързи и бавни, и проучването на различни тонови цветове.

Трети клас
В трети клас повечето деца минават през една вътрешна трансформация, която Рудолф Щайнер нарича „промяната на деветата година“. Детето се инкарнира по-пълно във физическото си тяло, напуска магическия свят на ранното детство и преживява себе си като независимо същество, разграничено в света. Набор от няколко музикални опита са подходящи сега: пеене на песни в мажорен диатоничен ключ, свирене на диатонична флейта „Хорои“ До – флейта; и учене на елементарни основи на музикалния нотен запис, по образен начин. Ключовата нота До сега е централна, осигурявайки „приземяване“, или точка на основаване за детето, което е на този етап в процеса на инкарниране.
Святите песни и народните песни са важни, както и песни за построяване на къща, готвене, градинарство и във времето за разказване на истории – ключови дисциплини в програмата на трети клас. Като подготовка за солово пеене, децата учат песни, в които те могат да преживеят повикване и отговор, монотонни напеви, антифония, остинато и други стъпки към пеенето в хармония. Те правят музикални учебници, които съдържат техния нарастващ музикален речник и които показват нови умения в четенето и писането на традиционни музикални нотации.
Музикалният елемент на ритъма, свързан с удара, се въвежда в трети клас. Щайнер говори за удара като „вкарващ ни в нашите бъбреци“, така че това е подходящо за деветгодишните, които навлизат по-дълбоко във физическото тяло и в материалния свят. Простите ударни инструменти се използват, за да се изследват удара, ритъма и други качества на темпото.

Четвърти клас
Вече преминали през трансформациите на деветата година, четвъртокласниците са готови за друг набор от музикални опити. Ако са били внимателно подготвени за солово пеене и хармония,  сега децата ще са способни да пеят прости серии , канони, мелодии и партниращи гласове с охота и лекота. Да държиш своя глас на един тон, докато слушаш другия и цялото, това е предизвикателство и четвъртокласникът сега е готов да се включи в такава активност.
Учебната програма включва Северната митология, родна география и родна история. Децата могат да учат техните химни, народни песни и песни, свързани с местните особености на географията.
Това, което пеят, трябва да изразява тяхната нарастваща сила и жизненост, а също и техния задълбочаващ се вътрешен живот. Използват се песни в минорни и мажорни ключове и се изследват настроенията, които те предизвикват.


В трети клас, а понякога и в четвърти, повечето деца взимат струнен инструмент, най-често цигулка или чело.

В повечето училища децата започват да свирят на струнен инструмент, обикновено цигулка, в четвърти клас. Ако това е започнало в трети клас, тогава в четвърти може да бъде времето, когато някои ученици ще решат дали остават с цигулката или избират челото. Работата с блок-флейтата продължава, включвайки хармонични елементи за акомпаниране на пеенето, или свирене на флейта в дует.
Четвъртокласниците продължават музикалното си обучение по ноти, допълвайки добре ученето на времената[1] с главния урок за „деление”. Опитват се и се изследват различни метрики.в края на годината децата би трябвало да могат да разчитат прости мелодии - както вокални, така и инструментални.
В края на четвърти клас детето е придобило важни базови музикални способности. Децата, разбира се, идват с различни музикални дарби, така че техните нива на умения ще варират. И, някои деца ще имат предимството на музикалния опит и обучение извън училище. Във валдорфското училище, както и да е, нагласата е такава,че всяко дете има вродената способност да пее и да свири и че тази способност би трябвало да бъде развивана, доколкото може.
Музикалната учебна програма в по-горните класове на валдорфското училище води децата към съвършенство и предизвиква музикален опит, но такъв, който е подходящ за техния етап на развитие.



[1] Силно и слабо време в музиката

Преводач: Валентина Тодорина


© 2009 Andrea Lyman • This article first appeared in RENEWAL Magazine Volume 18, Number 1 – Spring/Summer 2009 and Volume 18, Number 2 – Fall/Winter 2009
Andrea Lyman holds a Bachelor’s and Master’s degree in vocal music education, and taught music in the public school setting (K-12) for many years before becoming a parent and happily finding Waldorf education in 1992. She has been teaching Waldorf music since then, and received her certification in Waldorf Music Education in 2005 from Sunbridge College. She has taught music courses at Sunbridge College, West Coast Institute, and Sound Circle Center. She is currently president of AWME (The Association for Waldorf Music Education) and organizes its annual Waldorf Music Conference each summer, as well as traveling as a music mentor to Waldorf schools throughout North America.

Курс за опознаване на четирите темперамента чрез изкуство за възрастни

На 17. 02. 2017 год. /петък/, от 18.00 часа, започва четири модулен курс за изучаване на четирите темперамента, чрез методите на социалната арт терапия.

Курса се организира от "Сдружение за валдорфска детска градина и училище - Стара Загора" и е предназначен за възрастни.

Заниманията ще се провеждат от Мартайн Мюл - социален арт терапевт от Холанция.
Всяко от заниманията ще продължава 2 часа и ще разглежда по един от темпераментите.

Заниманията ще се провеждат веднъж на две седмици в сградата на детска школа "Изида", в гр. Стара Загора, на ул. "М. Таньо Кавалджиев" 149 . 

Таксата за участие е 40 лв. за целия курс и включва необходимите материали.

Необходимо е предварително записване на тел. 0889699058
Курса ще се проведе при минимално записали се 5 човека.

Откъс от книгата "Тайната на четирите темперамента" от Р. Щайнер

"Макар и да е вярно, по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти.

Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен. И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек -темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек , то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа. Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?"